ОТГОВОР НА СТАТИЯ „ФОРСМАЖОР В ПОХОДА СРЕЩУ БАНКИТЕ”
публикуван във в. БАНКЕРЪ брой 35/ 2009 г.
В отговор на написаната статия в която се представя иронично Националната Асоциация на Българския Бизнес и опитите и да намерят общ език със банките. Използването на изрази като:„атрактивна кореспонденция от отбрани клиенти” и „такива писъмца” са малко обидни. Това показва „съпричастността” на банките към проблемите на техните клиенти тъй като вестника се явява адвокат на банките. Кризата от 1996 – 1997год. и сегашната, поразително си приличат: 1. и двете възникнаха при управлението на социалистите. 2. и двамата премиери казваха в медийното пространство, че няма криза а тя е в главите на „някои” и т.н. Дори Станишев изрече крилатата фраза „България е остров на стабилност”. 3. Банките бяха оставени от държавата да се справят с кризата както им е удобно. При Виденов лихвите скочиха до 364%. При Станишев до 23 % благодарение на валутния борд. 3. Лихвите се повишаваха безконтролно. 4. Кредитите се продаваха на трети лица. Прилагаме копие на договор за поръчителство, с който една банка изнудва клиентите си /приложение№ 1/
До тук с общото, в последващото развитие на икономиката при Виденов, това не спаси банките, но пък разори доста на брой фирми, депозитите на гражданите се изпариха, вдигна се безработицата и вгорчи живота на голяма част от българите. Друг интересен факт от тази криза 1996–1997 г. е, че депозитите безвъзвратно отлетяха, но „лошите” кредити се купуваха от друга банка. Фирмените сметки във фалиралите банки се изплатиха на 10%-12% от наличните суми и то след една година. Вашият вестник съществува от по вече от 17 години и е свидетел на тези събития, необяснимо е защо така услужливо мълчи и не коментира събитията.
Какво се случва днес? Ами горе долу същото, но вече много по „културно”. Днес няма криза по смисъла на търговския закон. Банките си променят едностранно договорените лихви поради повишеният риск в следствие на световната криза ?! Банките продават на охранителни „мутренски” фирми своите просрочени кредити и те започват да „подсещат” забавилите се длъжници. „Помощта” на банките за справяне с кризата е предсрочно изискване на подписани кредити. Това са кредити принципно отпуснати за срок от 3 години, но се изискат още на първата или втората. Друга „екстра” която могат да ползват кредото-получателите е да получат разсрочка от 3 месеца, но да предоставят допълнително обезпечение и да се съгласят на нова по-висока лихва. Това обезпечение е необходимо поради факта, че в следствие на световната финансова криза предоставеното обезпечение се е обезценило?!
Въпросът който се натрапва е – Има ли непреодолима сила или тя е в главата на некадърните собственици на фирми? Банките са в позиция в която могат да променят едностранно условия по вече подписани договори. Защо тогава изобщо се подписват договори ? Условията по тези договори поразително много си приличат на всички банки, защо ли? „Като не ти харесва не подписвай” това чува българският предприемач. Да, но банката знае че и при другата банка условията не са по-добри. Какво да прави „мръсния капиталист”, ами пак се връща при първата банка, която му е загубила три месеца в: дай още ето този документ, подпиши тази декларация, дай още обезпечение, това ни го спуснаха от централния офис вчера и нищо не можем да направим …
По нататък в статията пише, че всички работим в кризисна ситуация. При бизнеса рискът се състои в това да намериш пазарна ниша и да инвестираш време и пари в нов продукт или услуга, да проявиш умения и гъвкавост за да успееш. Както ни е известно без добри партньори не може нито една фирма. Ако не прояви разбиране доставчик, ако не направи компромис клиент, ако работниците не проявят солидарност и не дойдат извънредно да се трудят в събота и неделя, как ще може да успее една фирма – никак. Банката също трябва да е от партньорите които проявяват разбиране.
Как да преодолее предприемачът кризата? Като спре да плаща кредита? Не бива – проблем. Като не плати тока, водата? Ще го отрежат. Като не плати на доставчици? Не може и те са на неговия хал и едвам оцеляват. Като забави плащане на осигуровки? Не, това пък било против държавата. Е, тогава единственото нещо от което „мръсния капиталист” може да спести е от работно време и работни заплати. Това не е личен избор, това е единственият възможен разход който може да се спести.
Твърдението, че ако се блокират депозитите за срок от две години ще настъпи тотален фалит на държавата не е вярно защото:
- Гражданите който държат пари на депозити са неактивната част от обществото. Това са хората които вече са натрупали капитал и сега очакват той да им гарантира приходи от лихви. Следователно те плащания към търговците нямат, тъй като парите така или иначе са на депозит и не са предвидени за покупки. От тук следва, че и данъци не плащат в големи размери.
- Обратно, активната част от обществото която създава работни места ползва кредити, произвежда брутен вътрешен продукт и плаща данъци. За разлика от банките, който участват във преразпределение на вече изработена печалба. Няма член на асоциацията, който да е производител или в сферата на услугите, които да не ползва кредит и да има пари на депозит. Ако има такива случай, то те са много малко.
Депозитите са привлечен капитал. Освен депозити банките имат и собствен капитал имат и кредит от БНБ. БНБ намали лихвите на 1.5%, а банките ги вдигнаха за клиентите си, така печалбите им скочиха двойно и тройно. Ето защо не считаме, че сме равни в кризата, банките са по равни от бизнеса. Като към това се прибавят и таксите, които се начисляват на всички корпоративни клиенти като „управление” на кредит, превод „рингс” обслужване на сметка и други стигаме до извода че в банковия сектор кризата влияе положително.
Във статията се използва думата длъжник. Трябва да поясним на читателя, че човек става длъжник когато го осъди български съд. При всички други обстоятелства той е или кредитополучател или лизингоползвател. В този ред на мисли изниква въпроса, защо не се направи анализ на Виденовата криза, защо не се изнесоха данни, коя банка колко кредит е взела от БНБ и дали го е върнала, изнесоха се обаче списъци с така наречените „кредитни милионери” зад който обаче никой не застана като . По тази логика когато банката взема пари на депозит трябва вместо банка да се пише длъжник.
Мирослав Станчев – Координатор на Национална Асоциация на Българския Бизнес област Русе
Статията може да намерите тук!
Sorry, the comment form is closed at this time.