Корупцията в банковата система е в основата на тежката финансова криза в България и трябва да бъде спряна!
Основната причина за тежката финансова криза е масовото, безразборно и неконтрулируемо отпускане на кредити. Финансовите институции намираха начини да заобикалят всички правила с цел раздаване на все повече кредити. Всеки отпуснат кредит се считаше като печалба и се начисляваха съотевтните премии. Всъщност истинката печалба от съответния кредит е ясна едва когато бъде изцяло изплатен. При условие, че делът на лошите кредити расте би трябвало да бъде разследван всеки един лош кредит и документите доказващи дохода на съответния кредитоискател.
За съжаление, принципите на пазарна икономика бяха умишлено приложени за банковата сфера. Кой би трябвало да контролира отпускането на креди и дали банките спазват правилата наложени от националното законодателство? Регулатор е Българска Народна Банка. Тя е едниствения обществения регулатор, който би трябвало да защитава обществения интерес. Ние всички све свидетели, че този орган по-скоро защитава интереса на банките и се държи като техен адвокат, вместо да следи нередностите, които водят до тази криза.
В основата на това бързо кредитиране е именно корупционната практика, която е не наказуема в момента.
Банковите инспектори са запознати с изискванията на банката за отпускане на кредит. Първото и основно изискване беше анализ на доходите на кандидата за кредит. Този анализ се правеше с представяне на официални документи, защото е водещ за решението за отпускането на кредит. Банките в желанието си да заемат по-голям пазарен дял, допуснаха много по-лесни правила за анализ на реалните доходи за плащане, с което създадоха корупционни възможности за служителите си:
1. Доказването на доход ставаше при анализ на самия кредитен експерт, след посещение на работното място или търговските обекти, на база устни разговори с клиентите и устна информация.
2. Предоставяне на служебна бележка за доход от фирмата работодател. Банковия експерт с цел отпускането на кредита, казва на кандидата да говори с работодателя да му издаде бележката с определена сума доход за да може да получи съответния кредит. При една нормална проверка ще се види, че служителя не си е свършил работата, защото тази бележка в повечето случаи или е фалшива или не съответства на реалния доход, а е многократно завишен.
3. При предоставяне на обезпечение, кредитния служител ясно заявява стойността на която трябва да бъде направена оценката на имота от оценителя, с което отново няма реално защитен интерес на банката.
4. При въвеждане на единна система за отпускане на кредити от централата на банката, по този начин се свали отговорността на кредитния експерт и той просто събираше информация, а отговорността за неговото отпускане беше прехвърлена на други лица. Тези лица са също колективен орган-кредитен съвет. При тази ситуция се получава, че няма конкретна отговорност, а има колективна отговорност и съответно се превръща в безотговорност. Това е направено също умишлено, защото ако кредитния екпсперт отговаряше лично, едва ли щеше да отпуска толкова лесно кредити и щеше да проверява всяка една информация и нейната истинност.
Банките подходиха изключително безотговорно при отпускането на кредити. Те допуснаха възможности за корупционни практики чрез облекчаване на процедурите. Кредитния експерт се договаря за процент от сумата и подготвя документите така, че да бъдат отпуснати от централата. Няма как банката да провери дали всичко е наред, защото единствено кредитния експерт контактува с крайния клиент.
Именно затова трябва да бъдат проверени документите на всички лоши кредити и да бъдат наказани кредтините експерти, които са допуснали предоставянето на данни с невярно или подвеждащо съдържание. Трябва да бъде въведена наказателна отговорност за тези банкови служители.
Държавата трябва да въведе отделен държавен орган, който да се занимава с контрола върху банковата система и в частност отпускането на кредити. Този орган трябва да има големи правомощия и да може да предлага на БНБ да се отнема лиценз и да налага много строги санкции. Органа трябва да следи за корупция на банкови служители, защото този въпрос е от първостепенна важност за националната сигурност на страната. Банките трябва да са прозрачни в своята дейност, защото те оперират с парите. Държавния орган трябва да има пълен и постоянен достъп с цел контрол и регулаця на банковата система.
В ситуация на световна криза, корупцията в банковата система продължава и става все по-тежка. При условие, че банките в България поддържат най-високите лихви в Европейския съюз — по потребителски кредити в размер на 15 % и ипотечни кредити в размер на 10 %; при условие че банките в България дават най-високия процент за депозити в размер на до 11%; при условие, че в България средната заплата е 17 пъти по ниска от тази в Германия, няма как да започне да излиза от кризата. България продължава да затъва и положението става все по-тежко и излиза от контрол. За да може да се справи министрите започват да плашат гражданите със затвор за неплатени осигуровки, със забрана да напускане на страната при неплащане на здравни такси, за двойна наказателна лихва при забавяне на плащане на данък. Тоест дъжавата засилва натиска върху своите граждани, тези които вадят парите и години наред са плащали своите данъци в бюджета.
Държавата не може да се справи със силното банково лоби и не може да се намеси в лихвената им политика. В същото време наличната парична маса е в банките и в населението има недостиг на реални пари. Това повишава цента на парите и това дава още по-голяма сила на хората, които имат пари да влияят във всяка една сфера на обществото. Тоест резулатат е, че банковото лоби, което държи парите на общестовто е изключително силно в момента и е много по-силно от държавата, защото тя няма пари и бюджетния дефицит все повече се увеличава. Това поставя държавата и обикновените хора във все по-голяма зависимост от банковата система. Единствения начин да се прекъсне тази зависимост е в ръцете на българските граждани, които ясно и категорично трябва да заявят, че искат пълен контрол на банковата система от страна на държавата.
Държавата се нуждае от подкрепата на своите граждани, те трябва да излязат на улицата и да упражнят своето право на глас, докато бъдат чути.
Корупцията в тази ситуация прераства в изкупувне на безценица на апартаменти и предприятия на поставени фирми и лица близки до ръководствата на банките.
Защо банките в момента отказват да дават гратисни периоди над шест месеца и да намалят лихвите на своите дългогодишни клиенти? Чрез увеличаване на процента на риска, който се начислява и формира лихвата по кредитите, кредитополучателите са принудени чрез едностранна промяна на условията по договора да плащат по-висока лихва, въпреки световната финансова и икономическа криза. Тази непосилно висока лихва, няма как да не доведе рано или късно до забавяне в плащането или тоталното му спиране. От тук нататък следва корупционната практика. Правят се анализи на обезпеченията, нови снимки и когато началниците си харесват обезпечението, изчакват клиента да изпадне в неплатежоспобосност и чрез поставена фирма изкупуват на безценица имота.
Вече има няколко такива фирми, които най-открито изкупуват имоти. Една от тази фирма е близка до главен изпълнителен директор на една от водещите банки в страната. Тази банка в момента не предлага никакви облекчения за своите клиенти.
Това са основните корупционни практики, които трябва да бъдат пресечени от специализиран държавен орган, който трябва да бъде подчинен директно на Народното събрание на Република България.
Всички, лица участващи в корупция са виновни и отговорни за тази тежка финансова криза и трябва да получат наказателна отговорност. Висшите банковите служители трябва да бъдат проверени от прокуратурата, тяхната собственост, свързаност с икономически и политически групировки и при съмения да бъдат образувани наказателни производства.
Sorry, the comment form is closed at this time.